Див морков // Daucus carota
ДИВ МОРКОВ - DAUCUS CAROTA
В тази статия ще ви запозная с едно изключително полезно и често пренебрегвано растение – дивият морков, известен още като Daucus carota.
Ботаника
Дивият морков е двугодишно растение, което принадлежи към семейство Сенникоцветни (Apiaceae). Разпознаваем е по своите деликатни, бели цветове, събрани в сенниковидни съцветия, и характерните му ароматни корени. Растението произхожда от Европа и Азия, но днес се среща в много части на света, включително и у нас.
Daucus carota е много забележим през лятото и често може да бъде открит покрай пътя заради красивите си бели чадъри. Има опасност да бъде объркан с бучениша. Отличителен белег е черната, а понякога и червеникава точка в средата на цвета, която има за цел да привлича насекомите.
Фактът, че по време на плододаването цветето се обръща към центъра, ни показва как то действа, за да „центрира човека“. С други думи, използването на дивия морков като лек помага на хората да намерят отново своя център.
Подобно на тинтявата, корена от ангелика и розмарина, дивият морков принадлежи към така наречените „общоукрепващи лечебни растения“. Това го прави и толкова ценен в профилактиката.
Див морков – Daucus carota – Панацея за панкреаса
Когато видя див морков, освен че се наслаждавам на красивото му съцветие се сещам и за един от моите учители по фитотерапия, който не спираше да го възхвалява, когато ставаше дума за панкреаса.
Дивият морков е фантастично лечебно растение за укрепване на функционалната тъкан на панкреаса!
Тъй като панкреасът е чувствителен орган, той реагира много бързо на най-различни стресове, т.е. пренатоварва се от така наречената „свръхстимулация“ на съвремието. Това обяснява защо дивият морков е толкова ценно лечебно растение, особено в наши дни. Така че Daucus carota има не само защитно и центриращо действие, но и общоукрепващо въздействие върху човешкия организъм.
Състав:
Етерични масла, каротиноиди, Витамин А, Витамин В1 и В2, Витамин С и много други
Прием и дозировка:
Препоръчва се приемът на изсушени смелен на прах плод, от една страна, и в хомеопатична форма, от друга.
– Когато се приема под формата на прах, трябва да се внимава да не се превишава количеството от 2 пъти по едно връхче на ножа на ден. Ако дозата е твърде висока, при определени обстоятелства може да настъпи т.нар. обратен ефект.
– Ако прилагате див морков в хомеопатична доза, напр. в D6, се препоръчват 5 глобули 2-3 пъти дневно, като консултацията с опитен хомеопат преди това е задължителна.
Други лечебни свойства на дивия морков
- Диуретичен ефект: Чаят от семена на див морков стимулира отделянето на урина и помага за изчистване на бъбреците и пикочния мехур от токсини. Но може да бъде полезен и при метеоризъм.
- Подобряване на храносмилането: Корените на дивия морков съдържат ензими, които подпомагат храносмилането и улесняват разграждането на храната, това е именно връзката с панкреаса.
- Противовъзпалително действие: Маслото от семена на див морков има доказани противовъзпалителни свойства, които могат да помогнат при кожни раздразнения и възпаления.
- Антиоксидантни свойства: Растението съдържа антиоксиданти, които помагат в борбата със свободните радикали и забавят процесите на стареене.
Показания за употреба
Чай от семена на див морков
– 1 чаена лъжичка семена от див морков, леко стрити в хаванче
– 250 мл вряща вода
Начин на приготвяне:
- Залейте семената с вряща вода.
- Оставете да престои под похлупак 10-15 минути.
- Прецедете и пийте топъл чай 2-3 пъти дневно.
Масло за здрава кожа
– 1 чаена лъжичка масло от семена на див морков
– 2 супени лъжици кокосово масло
Начин на приготвяне:
- Смесете двете масла в малка купа.
- Нанасяйте сместа върху раздразнената кожа два пъти дневно
Дивият морков е истинско съкровище от природата, което може да предложи множество ползи за здравето ни. Надявам се, че тази статия ви е вдъхновила да опитате някои от предложените рецепти и да включите това невероятно растение в ежедневието си. Не забравяйте, че преди да започнете нова терапия или да използвате ново лечебно средство, е добре да се консултирате с вашия лекар или фитотерапевт.
Бъдете здрави и се наслаждавайте на даровете на природата!
Еньовден. Събиране на билки, виене на венец, носене на мълчана вода, прескачане на огън @ с. Свежен // юни 2024
ЕНЬОВДЕН
КЪЩА ЗА ГОСТИ ЧОКШЕВАТА КЪЩА // С. СВЕЖЕН, СРЕДНА ГОРА // ЮНИ 2024
Експлозия от светлина, топлина, цветове и женска споделеност. В пресъздаване на българските ритуали по Еньовден. Бране на билки, гадаене, прескачане на огън, носене на мълчана вода и мн. други.
Бял пелин // Artemisia absinthium
БЯЛ ПЕЛИН (Artemisia absinthium)
Обикновен пелин
Белият пелин, познат научно като Artemisia absinthium, е многогодишно тревисто растение с богат терапевтичен потенциал. Наричан още „горчивият пелин“, той впечатлява със своите изключителни лечебни свойства и вековна история в народната медицина.
Ботанически характеристики
Белият пелин е част от семейство Asteraceae. Растението достига височина от 60 до 120 см и се отличава със сребристосиви листа, покрити с мек мъх. Цветовете са малки, жълти и събрани в съцветия. Вкусът на белия пелин е силно горчив, което е и основната му характерна черта.
Отглеждане и събиране
Белият пелин предпочита слънчеви места с добре дренирана почва. Растението е изключително устойчиво на засушаване и студ. Сеенето става през пролетта, като може да се размножава и чрез разделяне на коренището през есента. Белият пелин се събира по време на цъфтежа, който обикновено е през юли и август. Листата и цветовете се изрязват рано сутрин, когато концентрацията на етерични масла е най-висока. След събиране, белият пелин се суши на сянка в проветриво помещение. Сушенето трябва да става бързо, за да се запазят активните съставки. След като изсъхне, растението се съхранява в плътно затворени съдове на сухо и хладно място.
Традиционни приложения
Пелинът е често използван като ароматизираща билка във виното, но като чай може да бъде още по-добър за хората със зависимост към сладкото и за всички, които се нуждаят от горчиво за жлъчния мехур. По една глътка преди хранене и след това е абсолютно достатъчно, за да разгърне полезното си действие! Пелинът е горчив и употребяван пестеливо и на глътки е най-доброто лекарство за жлъчния мехур.
Исторически факти
Растението е било свещено в древността. То е било посветено на богинята Артемида, покровителка на жените, и се е използвало като любовен елексир. Римляните са изгаряли сухата билка вместо тамян и са ароматизирали с нея вино, за да прогонят махмурлука след алкохолни запои. Пелинът е бил използвано срещу глисти средство още в Древен Египет.
Лекарят Лоницер пише следното за пелина през XVI век:
„Листата на пелина, сварени с римски кимион във вино и изпити топли, лекуват апетита, болките в стомаха, скръбта и женската глупост, прогонват червеите и са полезни за тези, които са яли нещо отровно. На малки деца трябва да се дават по три или четири лъжици наведнъж, когато имат глисти. Сокът от пелин, смесен с мед, е полезен срещу пиянство. Пелинът, употребяван в храната и напитките, е полезен за стомаха, подпомага храносмилането, затопля тялото, успокоява всички болки и прогонва отровата и жлъчта от човека.“
Лечебни свойства и приложения
От Средновековието е известно, че етеричните масла от пелин с високо съдържание на туйон стимулират въображението и че те трудно се разтварят във вода, но пък се разтварят по-добре в алкохол. В началото на XIX век във Франция започва дестилацията на абсент от пелин и скоро той се превръща в най-известния ликьор. Абсентът изиграва особено важна роля в артистичните среди; Пикасо изобразява невроувреждащото му действие в творбата си „Пиещият абсент“. Злоупотребата, тоест предозирането, води не само до пиянство, но и до тежки състояния на интоксикация с халюцинации и дори непоправими увреждания на нервите, личностни промени и тежки физически увреждания. Но не се притеснявайте: чаят от пелин, тинктурата и виното от пелин, което е популярно като аперитив, съдържат само следи от туйон и следователно са безопасни за пиене в правилната доза.
Горчиви вещества
Пелинът е символ на горчивина. Разнообразното му действие (апетитостимулиращо, укрепващо стомаха и жлъчката, стимулиращо жлъчния поток, премахващо газове, антимикробно, противовъзпалително, спазмолитично) се разбира най-добре чрез разбирането на начина на действие на горчивите вещества:
„Това, което е горчиво за устата, е полезно за стомаха.“
Това отдавна е известно в народната медицина, която знае, че горчивите растителни вещества са основни компоненти на много еликсири за дълъг живот. Горчивите вещества, а пелинът съдържа особено голямо количество от тях, стимулират всички храносмилателни сокове на стомаха, жлъчния мехур и панкреаса. Когато „всички сокове текат“, се наблюдават по-малко признаци на ферментация, гниене и метеоризъм. Доброто състояние на стомашните сокове може да унищожи бактерии като Helicobacter pylori, които причиняват стомашни язви, а хранителните вещества могат да бъдат по-добре усвоени и използвани.
Предпочитаната област на лечение обаче са заболяванията на черния дроб и жлъчния мехур, които се основават на нарушено производство на жлъчен сок в черния дроб или на нарушено отделяне на жлъчен сок от жлъчния мехур. Хората, които са с чувствителна жлъчка, могат да предприемат превантивни мерки само с 1 чаша чай от пелин дневно или да балансират хранителните грехове с 25 капки тинктура от пелин, както и при болки в жлъчката, които се появяват след вълнение или силен стрес. Пелинът също така стимулира целия енергиен метаболизъм и ви кара да се чувствате вътрешно топли, което е особено полезно за по-възрастните хора.
Това затопляне насърчава метаболитната активност, стимулира апетита и води до общо укрепване. Това от своя страна има ефект и върху психиката: горчивото ви ободрява. Горчивите вещества в пелина имат и противотемпературно и потогонно действие. Те се използват за лечение на грип и слабост след грип, тъй като пелинът съкращава продължителността на заболяването и повишава благосъстоянието. И тъй като горчивите вещества подобряват и сърдечната дейност, пелинът подпомага кръвообращението при т.нар. функционални, тоест неорганични сърдечни нарушения. Освен горчиви вещества пелинът съдържа и етерични масла, които допринасят за неговото действие; поради това той има и спазмолитично, бактерицидно, менструационно и стимулиращо раждането действие – по тази причина обаче не трябва да се използва по време на бременност. Не на последно място, пелинът има леко еуфорични свойства, които в подходяща доза (максимум 3 чаши/ден) са приемливи като балансиращи и регулиращи.
Внимание
При производството на абсент се използва токсичното етерично масло от пелин „Oleum Absinthii“, съдържащо туйон. В по-високи дози то има токсичен ефект върху централната нервна система; в ниските дози пелин в чая обаче няма вредно въздействие.
В по-големи дози растението предизвиква виене на свят, главоболие, безсъние, спазми, припадъци, спазми в мускулите и др.
Любопитно
Счита се, че пелинът, който гръцкият лекар Хипократ е препоръчвал преди 2500 години за борба със старческата вялост, е също толкова ефективен като маточината и салвията, използвани в борбата с Алцхаймер. При клинични тестове пациенти с болестта на Алцхаймер инхалирали спиртни билкови екстракти от пелин – в резултат на което паметта им се подобрила.
Белият пелин не е просто растение, а символ на природната мъдрост и лечебна сила. С неговите изключителни горчиви вещества и етерични масла, той е съкровище, което ни е дарила природата за поддържане на нашето здраве и жизненост. Той стимулира храносмилането, подкрепя чернодробната функция и подобрява общото здраве, като ни помага да се борим с болестите и да постигнем хармония в тялото и духа. В този динамичен свят, белият пелин е наш верен съюзник, вдъхващ сила и баланс във всяка капка и глътка. Нека му отредим заслуженото място в ежедневната ни грижа за здравето и да се възползваме от неговите безценни качества.
Източници на информация:
https://arthive.com/de/pablopicasso/works/31216~The_absinthe_drinker
Alles über Heilpflanzen. Erkennen, anwenden und gesund bleiben. Das Standardwerk – 5. Auflage – komplett aktualisiert und erweitert. 2020
