Нашето тяло е истинско чудо – разполага с прецизна система за детоксикация, която естествено елиминира вредните вещества. В съвременния свят обаче сме изложени ежедневно на различни замърсители, нездравословно хранене и стрес, което може да претовари този процес.

Особено засегната е съединителната тъкан. Тя играе основна роля в обмяната на веществата – съхранява хранителни вещества, транспортира отпадъчни продукти и е решаваща за здравето ни. Когато тази тъкан се претовари, може да се получи подкиселяване и натрупване на токсини, което води до клетъчен дисбаланс и различни здравословни проблеми.

В тази статия ще научите:
✅ Каква е разликата между детоксикация и алкализиране
✅ Защо подкиселяването на съединителната тъкан е проблем
✅ Кои методи помагат за прочистването на съединителната тъкан

Детоксикация vs. Алкализиране – каква е разликата?

Понятието детокс често се използва заедно с алкализиране и детоксикация, но това са два различни процеса.

Детоксикация – премахване на токсините

Детоксикацията се извършва главно чрез черния дроб, бъбреците, белите дробове, кожата и червата. Тези органи неутрализират и елиминират токсините от околната среда, остатъците от метаболизма и други вредни вещества.

Детоксикацията протича в три фази:
Фаза 1: В черния дроб токсините се преобразуват от ензими (CYP450), често в още по-реактивни междинни продукти.
Фаза 2: Тези продукти се свързват с глутатион, аминокиселини или други вещества, за да станат водоразтворими.
Фаза 3: Крайният продукт се елиминира чрез урината, жлъчката или червата.

🔹 Кога е необходима детоксикация?

• След прием на медикаменти, алкохол или тютюн
• При натрупване на тежки метали, пестициди или замърсяване на въздуха
• При хронична умора, възпаления или кожни проблеми

Алкализиране – поддържане на баланса

Докато детоксикацията се фокусира върху елиминирането на токсините, алкализирането има за цел баланса на pH в организма.

Тялото се нуждае от оптимално pH, за да функционира правилно. Особено извънклетъчното пространство (EZR), което заобикаля клетките, не трябва да е прекалено киселинно. Ако това се случи, говорим за подкиселяване (ацидоза).

🔹 Защо подкиселяването е проблем?
Киселинно-алкалният дисбаланс може да причини:
❌ Мускулни болки и схващания
❌ Проблеми с кожата, акне, целулит
❌ Хронична умора и загуба на концентрация
❌ Отслабена имунна система

Официалната медицина често отрича концепцията за подкиселяване, защото тялото регулира pH чрез бъбреците и белите дробове. Въпреки това, в природната медицина се смята, че хроничната ацидоза води до натрупване на киселинни отпадъци в съединителната тъкан, което затруднява нормалния метаболизъм.

Съединителната тъкан – Депо за токсини?

Какво се случва при подкиселяване на съединителната тъкан?

Съединителната тъкан (изградена от клетки, влакна и извънклетъчна матрица) свързва органите ни и съхранява хранителни вещества, но също така и токсини и киселини.

Ако тялото не може да елиминира киселините навреме, те се натрупват в съединителната тъкан. Това води до:
⚠️ Влошено клетъчно хранене
⚠️ Втвърдяване и „залепване“ на тъканите
⚠️ Забавена лимфна циркулация и детоксикация

Резултатът може да бъде целулит, кожни проблеми, мускулна скованост и хронична умора.

Как да почистим и облекчим съединителната тъкан?

Ефективната програма за детоксикация и алкализиране включва няколко етапа:

1️. Алкална диета – основата на здравословния баланс

Храненето играе ключова роля в pH-баланса:
✅ Алкални храни: Зеленолистни зеленчуци, картофи, ядки, лимони
✅ Вода и билкови чайове: Подпомагат елиминирането на киселини
✅ Избягване на киселинни храни: Захар, кафе, алкохол, месо

2️. Активиране на отделителните органи – „Отваряне на вратите“

За да се освободи тялото от токсини, трябва да подпомогнем работата на органите:
💦 Черен дроб: Билкови екстракти от бял трън, артишок, глухарче
🚽 Червата: Ленено семе, пробиотици и естествени разхлабителни
🛁 Кожа: Алкални вани, контрастни душове, сауна
💨 Бели дробове: Дихателни упражнения (като метода на Вим Хоф)

3️. Стимулиране на лимфната система

Лимфната система отговаря за извеждането на отпадъците:
🌀 Лимфен дренаж
🏃‍♀️ Движение и упражнения
🫧 Фасциален масаж и вендузи

4️. Препарати за детоксикация и алкализиране

Допълнителни средства за подпомагане на процеса:

• Алкални добавки: Калиев цитрат, магнезиев цитрат, натриев бикарбонат
• Спирулина и хлорела: Абсорбират тежки метали
• Зеолит и бентонит: Свързват токсините и ги извеждат от тялото
• Лечебни растения: Коприва, хвощ, глухарче, бял трън и много други

Детоксът е повече от просто тенденция

Комбинацията от детоксикация и алкализиране може да помогне за прочистването на съединителната тъкан, подобряването на метаболизма и повишаването на жизнената енергия.

⚠️ Важно: Детокс програмата трябва да се съобрази с индивидуалните нужди. Редовното прочистване на тялото може да доведе до повече енергия, сияйна кожа и по-добро здраве!

В свят, в който сме заляти от безброй диети и хранителни тенденции, е от съществено значение да се върнем към основите: балансирано и богато на хранителни вещества хранене. Цялостната модерна функционална медицина (ЦМФМ) предлага научен подход, който обединява традиционната мъдрост със съвременните знания.

Храненето като ключ към здравето

Храненето играе централна роля за нашето здраве. То не само влияе на нашето благосъстояние, но също така подпомага способността ни да предотвратяваме и да се справяме със заболяванията. ЦМФМ разглежда човека цялостно: от метаболитните процеси и имунната система до функциите на органите и психиката.

Нашият метаболизъм почти не се е променил от каменната ера до сега. Докато предците ни ежедневно са изминавали 30 километра, за да ловуват и събират храната си, днес често се движим само няколкостотин метра до супермаркета. Резултатът е изобилие от храна, която често е бедна на хранителни вещества и богата на добавки като пестициди или трансмазнини.

Киселинно-алкалният баланс: Защо е важен?

Човешкото тяло се нуждае от балансирано киселинно-алкално съотношение, за да функционира оптимално. Много съвременни храни обаче стимулират образуването на киселини, което може да доведе до дългосрочни здравословни проблеми като възпаления, отслабена имунна система и хронични заболявания.

Типични киселинообразуващи храни:

– Месо (особено преработено месо като колбаси)

– Продукти от бяло брашно

– Захарни изделия и напитки

– Кафе и черен чай

– Алкохол

– Готови продукти с консерванти и добавки!

Тези храни могат да нарушат pH баланса на организма. За да неутрализира излишната киселина, тялото извлича важни минерали като калций от костите. Дългосрочно това може да доведе до остеопороза, умора и метаболитни нарушения. Тук става въпрос за храни, които се метаболизират киселинно в организма, а не за киселата pH-стойност на стомаха, която има задачата да унищожава патогените и трябва да бъде между 5.5 и 6.5, за да предотврати гнилостна флора.

Алкалнообразуващи храни:

– Свежи зеленчуци като броколи, спанак, тиквички и мн. др.

– Плодове като ябълки, горски плодове и лимони (които, въпреки киселия си вкус, се метаболизират алкално)

– Бобови растения като леща и нахут

– Ядки и семена, особено бадеми и чиа

– Качествени растителни масла като ленено и зехтин

Микронутриенти: Изграждащи елементи на здравето

Микронутриентите като витамини, минерали и аминокиселини са жизненоважни за почти всички функции на тялото. Липсата им може да доведе до умора, липса на енергия и сериозни заболявания. Белтъците са основни строителни елементи за организма. Въпреки това прекомерната консумация може да подкисели тялото. Както при всичко, дозата прави отровата. Повече от 2 грама белтък на килограм телесно тегло е трудно за храносмилателната система.

Протеините не преминават директно през чревната флора, а трябва да бъдат разградени на отделни аминокиселини. Единствено тях организмът разпознава и усвоява. Черният дроб ги преобразува в белтъци, от които тялото се нуждае.

Най-важните аминокиселини включват:

• Триптофан: Подпомага производството на серотонин и мелатонин, важни за доброто настроение и съня. Намира се в банани, ядки и овесени ядки.
• Лизин: Основен за образуването на колаген, зарастването на рани и силната имунна система. Добри източници са яйца, сирене и бобови растения.
• Глутамин: Подпомага регенерацията на чревната лигавица и имунната система. Среща се в спанак и зеле.
• Метионин: Участва в синтеза на протеини и доставя сяра за важни метаболитни процеси. Намалява риска от сърдечно-съдови заболявания. Месо, риба, яйца, сирена, извара, кисело мляко, ядки, зърнени храни, бобови.
• Аргинин: Разширява кръвоносните съдове, понижава кръвното налягане и подобрява кръвообращението, особено в мускулите. Среща се хряна.
• Глутатион: Антиоксидант, който предпазва клетките, протеините и ДНК от свободни радикали. Съдържа се в: авокадо, аспержи, спанак, броколи, брюкселско зеле, чесън, лук, зеле, карфиол, краставици, орехи, бразилски орех, яйца, риба, пилешко месо.

Въпреки че можем да приемаме аминокиселини като добавки, в дългосрочен план е по-добре те да се набавят чрез храната.

Хранене днес: Предизвикателства и възможности

Днешното хранене често е повлияно от бърза храна и стрес. Основният причинител е стресът, който води до храносмилателни проблеми. Защото освен храносмилането имунната и репродуктивната система също функционират само в състояние на релаксация. Не се ли храним в спокойствие, няма правилно храносмилане.

Много храни са бедни на жизненоважни вещества. Затова ЦМФМ препоръчва:

– Простота: Не е необходимо да се усложнява здравословното хранене и да се вманиачаваме в диети.

– Балансираност: Всяко хранене трябва да съдържа поне 50% алкалнообразуващи храни като зеленчуци. Висококачествените мазнини, протеините и фибрите да образуват другите 50%.

– Индивидуална адаптация: Всеки човек има различни нужди според хранителни непоносимости или етапи от живота. Ако за едни овесените ядки за здравословни, то за хората с непоносимост към овеса са страдание. Затова установяването на хранителните непоносимости е от ключово значение, за да се открие причинителят на възпалителните процеси.

– Правилният баланс е от ключово значение

Здравословното хранене започва с осъзнатост. Фокусът трябва да бъде върху естествени, минимално обработени храни. Добра насока е правилото „Закусвай като крал, обядвай като принц и вечеряй като просяк“. В ЦМФМ не само лечението, но и превенцията е на преден план – а храненето е един от най-ефективните ключове за това.

Напоследък за хистамина се говори или лошо или нищо! Все повече хора реагират с тежка симптоматика на излезлия извън контрол хистамин. Но преди да сложим анатемата, искам да ви споделя какво е хистамин и защо той е жизнено важен! Хистаминът е вещество, което тялото ни произвежда и което изпълнява няколко важни задачи. Ето основните неща, които трябва да знаете:

Помага на имунната система

Когато организмът засече нещо, което може да е вредно (като полени или други алергени), хистаминът се освобождава. Това предизвиква симптоми като кихане, зачервяване и сърбеж – начин на тялото да се справи с дразнителя.

Участва в храносмилането

Хистаминът стимулира отделянето на стомашна киселина, която ни помага да разграждаме храната и да унищожаваме вредните бактерии в стомаха.

Поддържа мозъка буден

В мозъка хистаминът играе роля като „пратеник“, който ни държи бодри и концентрирани. Той също участва в регулирането на съня.

Регулира кръвния поток

Хистаминът разширява кръвоносните съдове, което помага на кръвта да достига до различни части на тялото. Това е особено важно при възпаления или когато тялото трябва да се охлади.

Помага за заздравяването на рани

Когато се нараним, хистаминът насочва имунните клетки към мястото на раната, за да започне процесът на възстановяване.

Свързан е с алергии и непоносимости

Понякога хистаминът може да предизвика проблеми, като прекалено силни алергични реакции или симптоми на хистаминова непоносимост. Това се случва, когато тялото не може да го разгражда правилно.

Защо е важен хистаминът? Хистаминът е ключов за много процеси в тялото ни – от защитата срещу вредни вещества до доброто храносмилане. Въпреки това е важно нивата му да са в баланс, за да избегнем нежелани реакции.

Хистаминът се обработва от ДАО ензима, Диаминооксидазата. ДАО се образува в тънките червата, бъбреците и плацентата (при бременни). Ето защо здравето на червата отново е водещо И в този случай.

Но също и от HNMT (Хистамин N-Метилтрансфераза). Tук разграждането на хистамина се случва само във вътрешността на клетките (вътреклетъчно) и в мозъка. Действа основно в централната нервна система (ЦНС), бронхиалната лигавица и кожата.

И последно МАО (Моноаминоксидаза). MAO разгражда предимно серотонин, допамин, адреналин и норадреналин → Хистаминът не е основен субстрат на MAO, но при определени обстоятелства може да бъде окислително дезаминиран. Влиянието на MAO е особено важно, когато функциите на DAO или HNMT са нарушени. MAO се намира предимно в митохондриите, в централната нервна система и черния дроб.
Хистаминът се окислява от MAO до метилимидазолоцетна киселина.

Има тестове, които доказват наличието на хистамин в организма- тест в серум (HNMT) и фецес (DAO). Като тестването е най-благонадеждния метод за установяване на нивата на хистамин. Разликата между алергии и непоносимости се състои в това, че първото има мигновена симптоматика, докато второто е със забавена реакция, което затруднява определянето на причинителя. Точно затова изключването на храни с цел установяване на хранителни непоносимости е неподходящ метод, за да се установи хистаминова или каквато и да е друга непоносимост.

Кои са симптомите на хистаминова непоносимост?

Симптомите на хистаминова непоносимост могат да бъдат много разнообразни, тъй като хистаминът влияе на множество процеси в тялото. Обикновено оплакванията се появяват след консумация на храни, богати на хистамин, или при проблеми с разграждането му. Ето най-честите симптоми:

Храносмилателни проблеми

• Коремни болки
• Подуване на корема
• Диария, понякога запек
• Гадене, понякога повръщане

Кожни реакции

• Сърбеж
• Обрив или копривна треска (уртикария)
• Зачервяване или подуване

Проблеми с дихателните пътища

• Запушен или течащ нос (подобно на сенна хрема)
• Затруднено дишане или хрипове

Сърдечно-съдови проблеми

• Главоболие или мигрена
• Световъртеж
• Сърцебиене или ускорен пулс
• Понижаване на кръвното налягане, което понякога води до замайване

Неврологични и психологически симптоми

• Главоболие
• Умора или изтощение
• Проблеми със съня
• Раздразнителност или чувство на безпокойство

Други възможни симптоми

• Топли вълни или изпотяване
• Менструални болки при жените

Важно:

Симптомите на хистаминова непоносимост често наподобяват тези на други заболявания като алергии или синдром на раздразненото черво. Диагнозата трябва да се постави от лекар. Често хистаминовата непоносимост се дължи на недостиг на ензима Диаминооксидаза (DAO), който разгражда хистамина.

ЕКСКУРС

Хистамин и естроген

Как са свързани хистаминът и естрогенът?

Хистаминът и естрогенът са тясно свързани, тъй като си влияят взаимно и участват в различни физиологични процеси. Ето основните точки, които обясняват връзката между тези две вещества:

Естрогенът увеличава освобождаването на хистамин

• Естрогенът регулира мастоцитите: Мастоцитите са основните клетки, които съхраняват хистамина в тялото. Естрогенът може да увеличи тяхната активност и така да засили освобождаването на хистамин.
• Хормонални колебания: Особено по време на менструалния цикъл, бременност или в перименопаузата, когато нивата на естроген се повишават, това може да доведе до увеличено освобождаване на хистамин.

Хистаминът стимулира производството на естроген

• Хистаминът стимулира освобождаването на лутеинизиращ хормон (LH), който насърчава производството на естроген в яйчниците. Това означава, че високите нива на хистамин могат да доведат до повишаване на нивата на естроген.
• Това може да създаде „порочен кръг“: повече естроген води до повече хистамин, а повече хистамин стимулира производството на още повече естроген.

Връзка с предменструалните симптоми (ПМС)

• Жените с високи нива на естроген или с доминиране на естрогена могат да бъдат по-чувствителни към хистамин. Това обяснява защо някои жени изпитват симптоми като главоболие, мигрена, кожни реакции или храносмилателни проблеми в предменструалната фаза.

Връзка с хистаминова непоносимост

• Жените с хистаминова непоносимост често имат засилени симптоми по време на фазите, когато нивата на естроген са високи (например по време на овулация или бременност).
• Прогестеронът, хормон, който обикновено потиска действието на хистамина, може да бъде нисък при доминиране на естрогена, което допълнително засилва ефектите на хистамина.

Влияние по време на бременност

• По време на бременност нивата на естроген се увеличават значително. Това може да засили симптомите при жени с хистаминова непоносимост, като гадене, кожни проблеми или мигрена.
• От друга страна, много жени по време на бременност имат подобрена поносимост към хистамин, тъй като ензимът Диаминооксидаза (DAO), който разгражда хистамина, се произвежда в по-големи количества през този период.

Връзката между хистамина и естрогена е сложна и взаимозависима. Високите нива на естроген могат да стимулират освобождаването на хистамин, а повишените нива на хистамин могат да увеличат производството на естроген. Това взаимодействие може да доведе до засилени симптоми при жени с хормонални колебания или хистаминова непоносимост. Балансът на хормоните и подкрепата за разграждането на хистамина (например чрез добавки с DAO) могат да бъдат полезни.

Храни, съдържащи хистамин

Кои храни съдържат хистамин?

Храните, които съдържат хистамин, могат естествено да го съдържат или да го развият по време на съхранение, ферментация или зреене. Концентрацията на хистамин варира в зависимост от производствения процес, условията на съхранение и хигиенните стандарти. Ето преглед на храните, съдържащи хистамин:

Ферментирали храни

• Сирена: Особено отлежали видове като пармезан, ементал, гауда, камамбер, рокфор и синьо сирене.
• Млечни продукти: Кисело мляко, айрян, кефир, заквасена сметана (в зависимост от процеса на ферментация).
• Колбаси: Салам, шунка, чоризо, луканка, сухи наденици.
• Кисело зеле и други ферментирали зеленчуци.

Риба и морски дарове

• Риба: Скумрия, риба тон, сардини, херинга, аншоа.
• Рибни продукти: Пушена риба, маринована риба, рибни консерви.
• Морски дарове: Скариди, миди, раци.

Алкохолни напитки

• Червено вино: Особено богато на хистамин заради ферментацията.
• Бяло вино и шампанско (по-малко от червеното вино).
• Бира: Особено нефилтрирана бира.
• Шампанско.

Зеленчуци

• Домати (особено добре узрели).
• Патладжани.
• Спанак.
• Кисело зеле (заради ферментацията).

Плодове

• Узрели банани.
• Ягоди.
• Цитрусови плодове (напр. портокали, лимони, грейпфрути).
• Ананас.
• Папая.
• Авокадо.
• Киви.

Други храни

• Шоколад и какао.
• Соев сос, тамари, мисо (ферментирали соеви продукти).
• Оцет и продукти на основата на оцет (напр. туршии).
• Екстракти от мая (в подправки).
• Ядки: Орехи, кашу, фъстъци.

Хистаминовата непоносимост може да бъде овладяна с помощта на ензима ДАО, правилна диета (изключване на храните, съдържащи хистамим) и основно саниране на червата. Защото само една здрава чревна флора може да гарантира преработката на хистамин.

Как да разпознаем скритите причини за оплаквания

Много хора страдат от неспецифични оплаквания като коремни болки, умора или болки в ставите, без да знаят точната причина. Често пренебрегвана причина могат да бъдат непоносимостите към храни, които се предизвикват от забавена реакция на имунната система.

Какво представляват антителата и как те реагират на храни или вируси?

Антителата са протеини, произведени от имунната система, за да защитават организма. Те разпознават чужди вещества (антигени) и помагат за тяхното неутрализиране. Но не всички антитела реагират еднакво:

– При вируси (напр. Корона): Имунната система създава специфични антитела (напр. IgM или IgG), за да се бори с вирусите. Тези антитела се свързват с вируса и го маркират за унищожение от имунната система. Това е защитен механизъм за борба с инфекции.

– При храни: При непоносимост към храни, свързана с IgG, тялото погрешно реагира на хранителни съставки, сякаш са вредни. Това води до производство на IgG антитела, които могат да причинят хронични възпаления и оплаквания. За разлика от борбата с вируси, тази реакция не е жизненоважна и често е причина за здравословни проблеми.

Възможни симптоми

Симптомите на непоносимост към храни, свързана с IgG, са разнообразни и често трудни за идентифициране:

– Стомашно-чревни проблеми: подуване, диария, киселини.

– Болки в ставите: хронични възпаления и скованост.

– Кожни проблеми: сърбеж, екзема, акне.

– Общи оплаквания: умора, проблеми с концентрацията („мозъчна мъгла“) или главоболие.

Как да се разпознаят непоносимости?

Има различни методи за тестове за непоносимост към храни. Съвременните кръвни тестове позволяват тестване на специфични IgG антитела срещу множество храни. Най-популярните тестове включват:

– Основен тест: Анализира около 90 храни, идеален за първоначален преглед.

– Премиум тест: Включва до 270 храни, включително екзотични съставки.

– Вегетариански тест: Специално за вегетарианска или веганска диета, обхваща около 223 растителни храни.

Тези тестове помагат да се идентифицират проблемните храни и да се изключат от диетата.

Какво да правим при непоносимост към храни?

При диагностицирана непоносимост е важно да се предприемат конкретни мерки:

🍞 Избягване на проблемните храни: Засегнатите храни трябва да се избягват за период от поне три до шест месеца, за да се облекчи червата.

🥦 Подобряване на здравето на червата: Здравословната чревна флора е от съществено значение. Пробиотици и пребиотици могат да помогнат за възстановяване на баланса на бактериите в червата.

 🍏 Защита на лигавицата: Препарати с L-глутамин, цинк или алое вера могат да подпомогнат регенерацията на чревната лигавица.

 🥗 Индивидуална консултация: Консултация с диетолог помага за осигуряване на балансирано хранене, дори когато определени храни са изключени.

Защо червата са толкова важни?

Здравите черва са основата за нашето благополучие. Стресът, едностранното хранене и несмляната храна могат да раздразнят чревната лигавица и да причинят така наречения „синдром на пропускливите черва“. Това позволява на несмлени хранителни частици да проникнат в кръвния поток и да активират имунната система – порочен кръг, който насърчава възпаленията.

Антителата са жизненоважни помощници на имунната система, но в грешен контекст могат да доведат до здравословни проблеми. При непоносимост към храни имунната система погрешно реагира на безвредни храни, което води до хронични оплаквания. Добрата новина е, че с подходящи тестове и индивидуално адаптирано хранене, засегнатите могат значително да подобрят качеството си на живот.

Потърсете съвет и открийте как малките промени могат да доведат до големи резултати!

Вашите черва са истинско чудо:

1. Храносмилане и добив на енергия: Те се грижат за усвояването на хранителните вещества от храната.
2. Детоксикация и отделяне: Червата помагат за изхвърлянето на токсините от тялото.
3. Имунна система: Около 80% от всички имунни клетки се намират в чревната лигавица. Тя формира първата защитна бариера срещу патогени.

Но червата могат още повече: чрез така наречената червно-мозъчна ос те комуникират с вашия мозък и по този начин влияят на настроението и концентрацията ви.

Симптоми на нарушена чревна функция

Когато червата излязат извън баланс, това може да се прояви по различни начини. Най-честите симптоми са:

❗️Хранителни проблеми: Болки в корема, подуване, запек или диария.

❗️Проблеми с кожата: Акне, невродермит или розацея.

❗️Хронична умора: Чувство за постоянна изтощеност, често свързано с „пропускливи черва“ (leaky gut).

❗️Алергии и непоносимост към храни: Те могат да бъдат предизвикани от нарушена чревна лигавица.

❗️Психически симптоми: Промени в настроението, тревожност или депресия често са свързани с нарушена чревна флора.

Причини за дисбаланс

Различни фактори могат да нарушат чревната флора, включително:

– Стрес и забързан начин на живот.

– Небалансирана диета, богата на захар и преработени храни.

– Лекарства като антибиотици, които намаляват полезните бактерии в червата.

– Токсини от околната среда или добавки в храната.

Как саниране на червата може да помогне

Целенасоченото лечение на червата възстановява баланса и укрепва чревната лигавица. Тя обикновено включва три основни стъпки:

1. Саниране и облекчаване на червата

– Хранене, богато на фибри: Диета, богата на фибри, помага за нежно почистване на червата. Храни като ленено семе, чиа и пълнозърнести продукти стимулират храносмилането.

– Природни средства: Препарати като лечебна глина или активен въглен могат да свързват и извеждат токсините от организма.

2. Възстановяване на чревната флора

– Пробиотици: Тези живи бактериални култури (например Lactobacillus или Bifidobacterium) подпомагат изграждането на здравословна чревна флора. Примери са пробиотични добавки или храни като кисело мляко, кефир или кисело зеле.

– Пребиотици: Тези неусвоими фибри стимулират растежа на полезните бактерии. Особено подходящи са цикория, гулия или аспержи.

3. Укрепване на чревната лигавица

– Микронутриенти: Цинк, витамин D и глутамин са важни елементи за регенерация на чревната лигавица.

– Ферментирали храни: Кимчи, мисо или комбуча помагат за стабилизиране на средата в червата.

Важни изследвания преди и по време на прочистване на червата

Преди да започне възстановяване на чревната флора, определени изследвания могат да помогнат за оценка на състоянието на червата и за индивидуално адаптиране на терапията:

1. Анализ на изпражненията:

– Микробиомен анализ: Проверява състава на чревната флора, за да се идентифицират евентуални дисбаланси (например гнилостна флора или липса на защитни бактерии като бифидобактерии).

– Маркер за възпаление: Маркери като калпротектин, алфа-1-антитрипсин или зонулин дават информация за възпалителни процеси и пропускливостта на чревната лигавица („синдром на пропускливото черво“).

– Остатъци от храносмилането: Анализ на мазнини, протеини и въглехидрати в изпражненията показва дали храносмилането функционира оптимално

2. Тест за хистаминова непоносимост:

– Липса на ензима DAO (диаминоксидаза) може да е знак за хистаминова непоносимост, която често е свързана с нарушена чревна флора.

3. Непоносимост към храни:

– Лабораторни тестове за непоносимости (IgG) (например към лактоза, фруктоза или глутен) помагат да се идентифицират натоварващи храни, които временно да се изключат от менюто.

4. Кръвни изследвания:

– Определяне на микроелементи като цинк, магнезий или витамин D, които са важни за регенерацията на чревната лигавица, както и аминограма.

Конкретни примери за терапия

‼️ Промяна в хранителния режим: Избягвайте захар, алкохол и силно преработени храни. Вместо това включете пресни, естествени храни като зеленчуци, бобови култури и ферментирали продукти.

‼️ Пробиотични курсове: Препарати, които помагат за подобряване на разнообразието на бактериите в червата, след като възпаленията по лигавицата бъдат затворени.

‼️ Противовъзпалителни средства: Натурални вещества като куркумин (от куркума) или тамян могат да помогнат за облекчаване на възпаленията.

‼️ Баланс на киселинно-алкалната среда: Ябълков оцет или L- млечна киселина могат да регулират pH нивото в червата и сотмаха.

‼️ Нежна детоксикация: Зеолит или бентонит подпомагат свързването и изхвърлянето на токсините от организма.

Здравите черва – път към повече жизненост

Саниране на червата или на лигавиците в тялото не е просто терапевтичен метод, а цялостен подход, който подкрепя както тялото, така и духа. Много хора съобщават за осезаеми подобрения: повече енергия, по-добро храносмилане и повишено благосъстояние.

Не чакайте повече, а обърнете внимание на червата си. Потърсете индивидуална консултация и започнете по-здравословен живот – за повече баланс, енергия и радост от живота!

Цялостната Модерна Функционална Медицина (ЦМФМ) е иновативен медицински подход, който разглежда човека в неговата цялост. Целта е да се разберат и лекуват дълбоките причини за заболяванията, а не само симптомите. Този подход комбинира познания от натуропатията с модерни научни методи и цялостен поглед върху тялото, ума и душата.

Какво представлява ЦМФМ?

ЦМФМ е не само лечебна концепция – това е философия за здравето. Основният фокус е върху човека с неговите уникални характеристики, начин на живот и здравословни предизвикателства. Подходът се основава на следните принципи:

1. Цялостен поглед върху човека
Всички органи, системи и нива на тялото са свързани. ЦМФМ отчита генетичната предразположеност, храненето, психичното здраве, факторите на околната среда и житейските навици.

2. Медицина на причините вместо симптоматично лечение
ЦМФМ изследва произхода на проблемите. Подробни диагностики като лабораторни изследвания, анамнези и анализи на начина на живот помагат да се открият източниците на заболяванията.

3. Индивидуални терапевтични подходи
Всеки човек е уникален – и такава трябва да бъде и терапията. Вместо стандартен подход, се създава персонализиран план, който е оптимално съобразен с пациента.

4. Превенция и самоизцеление
Тялото притежава удивителни самоизцеляващи сили, които чрез ЦМФМ се активират и подкрепят. Фокусът е върху дългосрочното укрепване на здравето и превенцията на болестите.

Ново определение за здраве

Световната здравна организация (СЗО) дефинира здравето като „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само липса на болест или недъг“. ЦМФМ отива още по-далеч, като разглежда здравето като динамичен баланс между тяло, ум и душа.

– Физическо здраве: Оптимално функциониране на органите, подкрепено от балансирано хранене, движение и здравословен начин на живот.
– Психическо здраве: Емоционална стабилност, устойчивост към стрес и осъзнато отношение към собствените мисли и чувства.
– Духовно здраве: Усещане за смисъл, вътрешен мир и свързаност със себе си и околната среда.

Основни стълбове на ЦМФМ

1. Здравето на червата
Черва се смятат за „център на здравето“, тъй като 80% от имунната система се намира там. Нарушената чревна флора може да причини алергии, автоимунни заболявания и хронични оплаквания.

Мерки: Възстановяване на микробиота, регенерация на чревната лигавица, подобряване на храносмилането.

2. Митохондриите – Енергийни централи на клетките
Митохондриите са малки органели, които произвеждат енергия (ATP) за нашите клетки. Тяхната функция може да бъде нарушена от стрес, токсини или недохранване, което води до енергиен дефицит и заболявания.

Мерки: Подкрепа чрез антиоксиданти, подобряване на клетъчната регенерация.

3. Детоксикация и алкализиране
Тялото ни ежедневно е изложено на токсини и метаболитни отпадъци. ЦМФМ използва методи за детоксикация, за да облекчи организма и да стимулира самоизцелението.

Примери: Детокс, регулиране на киселинно-алкалния баланс, подкрепа на чернодробната функция.

4. Противовъзпалително хранене и нутритерапия
Нездравословното хранене може да влоши възпалителните процеси в тялото. ЦМФМ се фокусира върху индивидуални хранителни планове, съобразени с нуждите на пациента.

Примери: Избягване на възпалителни храни, оптимизиране на микроелементите.

5. Управление на стреса и психическо здраве
Стресът е основен причинител на много заболявания. ЦМФМ интегрира техники като медитация, осъзнатост и релаксация, за да укрепи психическото здраве.

Предизвикателствата на модерната медицина: Заболявания на цивилизацията

Нашият съвременен начин на живот доведе до увеличаване на така наречените цивилизационни болести, като например:
– Диабет и метаболитни нарушения
– Сърдечно-съдови заболявания
– Бърнаут, депресия и тревожност
– Автоимунни заболявания
– Алергии и хронични възпаления

Тези заболявания често са резултат от хроничен стрес, токсини в околната среда, липса на движение и нездравословно хранене. ЦМФМ предлага целенасочени подходи за лечение и превенция.

Стъпка по стъпка към здравето

ЦМФМ следва структуриран подход за цялостно подобряване на здравето:
1. Терапия за червата и храненето: Основата за функционираща имунна система.
2. Детоксикация и алкализиране: Премахване на токсините и регулиране на метаболизма.
3. Митохондриална терапия: Възстановяване на клетъчната енергийна продукция.
4. Регулиране на хормоните и имунната система: Подобряване на саморегулацията на тялото.

Ползи от ЦМФМ

За пациентите:
– Разбиране на механизмите на болестите
– Дългосрочно здраве чрез превантивни мерки
– Подобряване на качеството на живот и благополучието

За терапевтите:
– Структурирани терапевтични концепции с ясен план
– Възможност за интелигентно комбиниране на различни методи
– По-добри резултати от лечението и удовлетвореност на пациентите

Цялостен път към здравословен живот

Цялостната Модерна Функционална Медицина обединява науката, натуропатията и един цялостен поглед върху здравето. ЦМФМ не само предлага решения за съществуващи заболявания, но и дава възможност на пациентите да поемат активна роля в грижата за своето здраве. Чрез индивидуални терапии, ясен план и фокус върху причините може да се постигне дългосрочно здраве и радост от живота.

В тази статия ще ви запозная с едно изключително полезно и често пренебрегвано растение – дивият морков, известен още като Daucus carota.

Ботаника

Дивият морков е двугодишно растение, което принадлежи към семейство Сенникоцветни (Apiaceae). Разпознаваем е по своите деликатни, бели цветове, събрани в сенниковидни съцветия, и характерните му ароматни корени. Растението произхожда от Европа и Азия, но днес се среща в много части на света, включително и у нас.

Daucus carota е много забележим през лятото и често може да бъде открит покрай пътя заради красивите си бели чадъри. Има опасност да бъде объркан с бучениша. Отличителен белег е черната, а понякога и червеникава точка в средата на цвета, която има за цел да привлича насекомите.

Фактът, че по време на плододаването цветето се обръща към центъра, ни показва как то действа, за да „центрира човека“. С други думи, използването на дивия морков като лек помага на хората да намерят отново своя център.

Подобно на тинтявата, корена от ангелика и розмарина, дивият морков принадлежи към така наречените „общоукрепващи лечебни растения“. Това го прави и толкова ценен в профилактиката.

Див морков – Daucus carota – Панацея за панкреаса

Когато видя див морков, освен че се наслаждавам на красивото му съцветие се сещам и за един от моите учители по фитотерапия, който не спираше да го възхвалява, когато ставаше дума за панкреаса.

Дивият морков е фантастично лечебно растение за укрепване на функционалната тъкан на панкреаса!

Тъй като панкреасът е чувствителен орган, той реагира много бързо на най-различни стресове, т.е. пренатоварва се от така наречената „свръхстимулация“ на съвремието. Това обяснява защо дивият морков е толкова ценно лечебно растение, особено в наши дни. Така че Daucus carota има не само защитно и центриращо действие, но и общоукрепващо въздействие върху човешкия организъм.

Състав:

Етерични масла, каротиноиди, Витамин А, Витамин В1 и В2, Витамин С и много други

Прием и дозировка:

Препоръчва се приемът на изсушени смелен на прах плод, от една страна, и в хомеопатична форма, от друга.

– Когато се приема под формата на прах, трябва да се внимава да не се превишава количеството от 2 пъти по едно връхче на ножа на ден. Ако дозата е твърде висока, при определени обстоятелства може да настъпи т.нар. обратен ефект.

– Ако прилагате див морков в хомеопатична доза, напр. в D6, се препоръчват 5 глобули 2-3 пъти дневно, като консултацията с опитен хомеопат преди това е задължителна.

Други лечебни свойства на дивия морков

1. Диуретичен ефект: Чаят от семена на див морков стимулира отделянето на урина и помага за изчистване на бъбреците и пикочния мехур от токсини. Но може да бъде полезен и при метеоризъм.
2. Подобряване на храносмилането: Корените на дивия морков съдържат ензими, които подпомагат храносмилането и улесняват разграждането на храната, това е именно връзката с панкреаса.
3. Противовъзпалително действие: Маслото от семена на див морков има доказани противовъзпалителни свойства, които могат да помогнат при кожни раздразнения и възпаления.
4. Антиоксидантни свойства: Растението съдържа антиоксиданти, които помагат в борбата със свободните радикали и забавят процесите на стареене.

Показания за употреба

Чай от семена на див морков

– 1 чаена лъжичка семена от див морков, леко стрити в хаванче

– 250 мл вряща вода

Начин на приготвяне:

1. Залейте семената с вряща вода.
2. Оставете да престои под похлупак 10-15 минути.
3. Прецедете и пийте топъл чай 2-3 пъти дневно.

Масло за здрава кожа

– 1 чаена лъжичка масло от семена на див морков

– 2 супени лъжици кокосово масло

Начин на приготвяне:

1. Смесете двете масла в малка купа.
2. Нанасяйте сместа върху раздразнената кожа два пъти дневно

Дивият морков е истинско съкровище от природата, което може да предложи множество ползи за здравето ни. Надявам се, че тази статия ви е вдъхновила да опитате някои от предложените рецепти и да включите това невероятно растение в ежедневието си. Не забравяйте, че преди да започнете нова терапия или да използвате ново лечебно средство, е добре да се консултирате с вашия лекар или фитотерапевт.

Бъдете здрави и се наслаждавайте на даровете на природата!

Лечебни свойства и приложения

От Средновековието е известно, че етеричните масла от пелин с високо съдържание на туйон стимулират въображението и че те трудно се разтварят във вода, но пък се разтварят по-добре в алкохол. В началото на XIX век във Франция започва дестилацията на абсент от пелин и скоро той се превръща в най-известния ликьор. Абсентът изиграва особено важна роля в артистичните среди; Пикасо изобразява невроувреждащото му действие в творбата си „Пиещият абсент“. Злоупотребата, тоест предозирането, води не само до пиянство, но и до тежки състояния на интоксикация с халюцинации и дори непоправими увреждания на нервите, личностни промени и тежки физически увреждания. Но не се притеснявайте: чаят от пелин, тинктурата и виното от пелин, което е популярно като аперитив, съдържат само следи от туйон и следователно са безопасни за пиене в правилната доза.

Гърци, римляни, араби и китайци са използвали и ценяли силата на подбела като лекарство за кашлица. Това може да се прочете и в ботаническото му име, Tussilago farfara: Tussis означава кашлица и ago означава изгонвам. Farina е брашното и се отнася до мъхестата долна страна на листата, които изглеждат като поръсени с брашно.

В свободен превод Tussilago farfara означава: Прогонвам кашлицата с моите набрашнени листа

И точно това прави това растение: упоритата кашлица, пресипналостта, секретите и катарите нямат шанс при него. Хора, с проблеми в дихателните пътища пушели в миналото изсушени листа от подбел, за да отхрачат секретите. Или вдишвали изпаренията от запалени изсушени листа през специална тръбичка.

Листата са с размерите на копитата на крава или магаре и затова се нарича ​​още магарешка диря. Те излизат от земята едва когато някои от цветовете вече са преминали. Листата са с приблизително сърцевидна форма, закръглени, във формата на подкова или копито и покрити с мек, бял филц от косъмчета от долната страна на листото; горната страна е покрита със сиво мъхесто покритие, което може лесно да се свали от листото при търкане с пръсти. Не се страхувайте от объркване: подобните листа на чобанката нямат това мъхесто покритие. Освен това цветовете обикновено са наблизо и няма риск от объркване.

Приравняването на каденето и ароматизирането с билки и смоли с прогонването на духове и демони и почти пренебрежителното му категоризиране в сферата на „езотериката“ не е справедливо като се има предвид положителния ефект от това.

От прагматична гледна точка каденето с билки е изгаряне на изсушен растителен материал като листа, цветове, семена, дървени стърготини, кора и корени или смоли върху източник на топлина. Съдържащите се в растенията етерични масла се разтварят и се издигат под формата на дим. Чрез вдишването на този дим те достигат много бързо до част от мозъка ни, наречена лимбична система, под формата на ароматни молекули. Това е центърът на нашите емоции. Ако обаче се отдалечим от тази донякъде рационална гледна точка и разгледаме по-отблизо каденето, бързо ще стане ясно, че многото аспекти и измерения на каденето са невероятно разнообразни и далеч надхвърлят простото възприемане на аромата или неговото въздействие върху мозъка.

Пречистване на атмосферата

Едно от най-важните предназначения на каденето – както в миналото, така и днес – е прочистването на атмосферата в помещенията. Редовно отстраняваме повърхностните замърсявания с мопове и стерилно миришещи почистващи препарати.

Но обикновено забравяме, че всеки човек оставя след себе си и своята „енергия“ под формата на мисли и настроения. Каденето неутрализира атмосферата, като я прави значително по-лека и по-чиста.

Този вид пречистване е особено подходящ за заседателни зали, кабинети, училища и други помещения, в които се събират много хора в често много емоционални ситуации. За тази цел има специални смеси, които съдържат висококачествени благовония, като истински тамян – наричан още олибанум, хвойна, камфор, див пелин или градински чай.

В миналото дори е било съвсем нормално да се почистват болничните стаи с олибанум. Тази смола има доказано антисептично и дезинфекциращо действие. Много преди изобретяването на дезинфектантите нашите предци са разработили изключително ефективен и напълно естествен метод за защита от болестотворни микроби – без вредни странични ефекти.

Съществуват редица методи за кадене:

с въглен, тамянник (съвременната версия на кадене), ароматна пръчица (снопче от сушени билки), ароматни клечки, пирамиди, дърво от евкалипт, пало санто и др.

Духовен аспект

Към горното обяснение за въздействие на ароматите бих искала да прибавя и духовният аспект на каденето.

Отделянето на време и пространство за пълноценно кадене изисква тишина и уединение. Това е възможност да се вслушате във вътрешния си глас, да събудите възприятията и да дадете възможност интуицията да ви говори. 

Ароматите винаги ни въздействат, следователно винаги имат духовно измерение. Не можем да избягаме от тях – но можем повече или по-малко съзнателно да възприемаме влиянието им. Не винаги ни харесва това, което даден аромат предизвиква на духовно ниво в нас. Аз лично имам трудности с възприемането на пачули, чиито аромат ми напомня за преходността на живота и царството на мъртвата материя, което пък силно ме разстройва и натъжава. Подобно общуване обаче може да бъде много важна стъпка в собственото ни развитие: ароматите могат да докоснат душата и да направят скритите рани видими – с цел изцеление и конструктивно решаване или развитие на въпроси и проблеми. Предпоставката винаги е да искаме да се занимаваме с ароматите и с това, което те предизвикват вътрешно.

Растенията са преди всичко твърда материя. Чрез трансформиращата сила на огъня твърдата материя преминава в друго състояние – това е алхимичният процес на трансформация при горенето. Материята се превръща в дим, в който се разкрива същността или духът на растението. А именно те съдържат цялата информация, която растението има за нас. Това е и причината, поради която растенията могат да влязат в контакт с нас на духовно, умствено и физическо ниво – защо те ни въздействат.

Духовното измерение на каденето представлява пътя към собствената душа. Няма външен човек, който да ни тълкува и интерпретира чрез своята гледна точка или да отразява собствения ни вътрешен живот по изкривен начин. Вътрешното ни състояние резонира много по-пряко и истинно с ароматите. Тогава съответните емоционални послания могат да бъдат началото на вътрешното съзряване и помирението със собствената ни душа.

Ритуал или просто ароматизиране

Каденето може да е рутинна част от нашето ежедневие, особено ако го правим с тамянник, който не изисква толкова много време, търпение и усилия в сравнение с каденето върху въглен например. Но то може и да бъде изпълнено със съдържание, което граничи с ритуалност и отправена молитва или намерение. Това може да стане като формулираме ясно намерение или желание и го манифестираме с ритуала на каденето.

Тамянникът

Тяманникът се състои от цилиндър от огнеупорна глина или метална рамка, телено сито от неръждаема стомана и чаена свещ. Някои хора се опитват да превърнат аромалампа в тамянник. Това обаче не е препоръчително, тъй като разстоянието между свещта и теленото сито трябва да е правилно: ако разстоянието е твърде малко, топлината е твърде голяма и билките и смолите изгарят. Ако разстоянието е твърде голямо, няма да се развие аромат, тъй като топлината не е достатъчна.

Ето как работи: запалете чаената свещ и я поставете в тамянника. Сега просто поставете билките върху ситото от неръждаема стомана. Моля, обърнете внимание: когато поставяте смолата отгоре, е препоръчително да поставите малко парче алуминиево фолио върху ситото. Това ще попречи на разтопената смола да залепне за ситото или да се стече бързо и неефективно върху свещта.

Използването на тамянник олицетворява съвременното кадене в ежедневието и може да се използва по всяко време: сутрин в бюрото, в заседателната зала, в кабинети и лечебни зали, в детската стая, вечер, докато седите удобно в хола или в спалнята с релаксиращ аромат.

Основното предимство е, че почти не се отделя дим, както при въглена. Можем да се отдадем на ефекта на чистия аромат, без миризмата на изгорял въглен, да освежим въздуха в помещението, да посрещнем гости, да се отпуснем и заземим при-вечер. Това го прави лесна интегративна част от нашето ежедневие.

От центъра към края

В началото поставяйте тамяна/ билките директно в центъра над свещта. Веднага щом се появят първите полъхчета аромат, е по-добре да ги преместите в края на тамянника. Развитието на топлината там е достатъчно, за да могат етеричните масла да се разтворят и нежно да изпълнят помещението. Фините благовония, като например сушени рози, ябълкови цветове или цветове от жасмин, трябва да се поставят на ръба на тамянника. Това ще попречи на финия материал да потъмнее в центъра и да започне да гори, съответно да мирише на изгоряла трева.

Какво да слагаме върху тамянника

Няма нищо по-ценно от собственоръчно събрани ароматни билки в топлите летни дни. Разбира се, едно от условията за ароматни преживявания е билките да съдържат етерични масла.

Силно ароматни растения са лавандулата, ментата, розмаринът, мащерката, лайката, маточината, исопът или майораната. В допълнение към тези билки, други растения също са подходящи за кадене и опушване. Но не прекалявайте, защото прекаленото много може да доведе до объркване. Тук се препоръчва след всяко ароматизиране да се проветрява пространството. По-добре е да започнете само с няколко. Пет до седем любими билки са напълно достатъчни. Експериментирайте с тях и открийте свои собствени творчески смеси. Особено в комбинация с подходящи смоли.

ЧЕРВЕН ГЛОГ

Червеният глог подпомага сърцето във всички фази, дълготрайно и без странични ефекти! Това е универсално средство за лечение на сърцето, най-важната превантивна, терапевтична билка!                   

Човешкото сърце бие средно 100 000 пъти на ден и изпомпва около 7 литра кръв в минута през 100 000-километровата съдова мрежа на тялото на възрастен човек.

В зависимост от това, с какво са заети тялото и душата в момента, дали някой спи, извършва седяща дейност или усилено спортува, дали е oбзет от страх и тревога или е отпуснат и радостно преживява времето – сърцето винаги трябва да реагира на това и да регулира снабдяването на тялото с кръв и кислород чрез честотата на пулсовите удари.

Това става чрез системата за сърдечна проводимост. Тя е  тясно свързана с вегетативната нервна система, която влияе върху функциите на органите и психиката.

Червеният глог подпомага сърцето във всички фази и е универсално средство за неговото лечение!

Използват се цветът, листата и плодът. Цветът се бере малко преди пълният цъфтеж – април/ май, със или без листа. Плодът се събира при пълното му узряване- септември/ октомври.

Глогът укрепва силата на сърцето, сърдечния мускул и сърдечния ритъм. Регулира кръвното налягане и допълнително подпомага сърцето в случаи на безпокойство, нарушения на съня, тревожност, нервност или депресия.

Регулира симпатикусовия тонус и намалява отделянето на хормоните на стреса – всичко това са причини, което го прави избор номер едно при функционални сърдечни оплаквания.

❤️ Червеният глог подобрява кръвообращението на сърцето и го стабилизира

❤️ Стимулира бъбреците да отделят излишната вода, за да облекчат сърцето

❤️ Леко понижаване на кръвното налягане, особено ако причината е нервна

❤️ Той също така може да помогне, да подкрепи и да предотврати свързаните с възрастта сърдечни промени (в комбинация с гинко и имел)

❤️ Като постоянно лечение след сърдечни пристъпи, сърдечна недостатъчност

❤️ За лошо кръвообращение, при замайване и гадене

❤️ Възвръща еластичността на съдовете, съдова грижа, артериосклероза

❤️ Предпазва сърцето (и бъбреците) от стрептококи, поради което е част от чайовете срещу грип и настинка! Много известна индикация е грижата след инфекциозни заболявания или грип, за да се предотврати слабост на сърдечния мускул. Ето защо глогът е част от всяка чаена смес за грип.

❤️ Леко седативно и сънотворно, успокоява нервната система около сърцето!

❤️ Помага при свързани с хормоните сърдечни нарушения (менопауза, пубертет, щитовидна жлеза)

❤️ Безкрайна умора

❤️ За хроничен белодробен стрес и заболявания, напр. астма

За да се постигне терапевтичен ефект, глогът трябва да се приема за по-дълъг период от време. Той е особено подходящ за превенция. Продължителният прием на глог води до предотвратяване на артериосклерозата.

Повишената толерантност към кислорода е добре известна (подобрено снабдяване с кислород при алпинистите). Глогът предпазва сърдечния мускул от увреждания, причинени от недостиг на кислород и агресивни кислородни радикали (антиоксидантно действие).

Червен глог при следните болести на сърцето:

❤️ функционални сърдечни оплаквания (сърдечно налягане и чувство на безпокойство)

❤️ пристъпи на сърцебиене

❤️ коронарна болест на сърцето

❤️ леки форми на сърдечна недостатъчност сърдечни аритмии и ангина пекторис

❤️ старческо сърце

Най-малко шест седмици. Доказано е, че по-дългият период на прием е ефективен и се препоръчва, тъй като е без странични ефекти и като ясно забележимата ефективност достига своя оптимум едва след 5-6 седмици.