Див морков // Daucus carota
ДИВ МОРКОВ - DAUCUS CAROTA
В тази статия ще ви запозная с едно изключително полезно и често пренебрегвано растение – дивият морков, известен още като Daucus carota.
Ботаника
Дивият морков е двугодишно растение, което принадлежи към семейство Сенникоцветни (Apiaceae). Разпознаваем е по своите деликатни, бели цветове, събрани в сенниковидни съцветия, и характерните му ароматни корени. Растението произхожда от Европа и Азия, но днес се среща в много части на света, включително и у нас.
Daucus carota е много забележим през лятото и често може да бъде открит покрай пътя заради красивите си бели чадъри. Има опасност да бъде объркан с бучениша. Отличителен белег е черната, а понякога и червеникава точка в средата на цвета, която има за цел да привлича насекомите.
Фактът, че по време на плододаването цветето се обръща към центъра, ни показва как то действа, за да „центрира човека“. С други думи, използването на дивия морков като лек помага на хората да намерят отново своя център.
Подобно на тинтявата, корена от ангелика и розмарина, дивият морков принадлежи към така наречените „общоукрепващи лечебни растения“. Това го прави и толкова ценен в профилактиката.
Див морков – Daucus carota – Панацея за панкреаса
Когато видя див морков, освен че се наслаждавам на красивото му съцветие се сещам и за един от моите учители по фитотерапия, който не спираше да го възхвалява, когато ставаше дума за панкреаса.
Дивият морков е фантастично лечебно растение за укрепване на функционалната тъкан на панкреаса!
Тъй като панкреасът е чувствителен орган, той реагира много бързо на най-различни стресове, т.е. пренатоварва се от така наречената „свръхстимулация“ на съвремието. Това обяснява защо дивият морков е толкова ценно лечебно растение, особено в наши дни. Така че Daucus carota има не само защитно и центриращо действие, но и общоукрепващо въздействие върху човешкия организъм.
Състав:
Етерични масла, каротиноиди, Витамин А, Витамин В1 и В2, Витамин С и много други
Прием и дозировка:
Препоръчва се приемът на изсушени смелен на прах плод, от една страна, и в хомеопатична форма, от друга.
– Когато се приема под формата на прах, трябва да се внимава да не се превишава количеството от 2 пъти по едно връхче на ножа на ден. Ако дозата е твърде висока, при определени обстоятелства може да настъпи т.нар. обратен ефект.
– Ако прилагате див морков в хомеопатична доза, напр. в D6, се препоръчват 5 глобули 2-3 пъти дневно, като консултацията с опитен хомеопат преди това е задължителна.
Други лечебни свойства на дивия морков
- Диуретичен ефект: Чаят от семена на див морков стимулира отделянето на урина и помага за изчистване на бъбреците и пикочния мехур от токсини. Но може да бъде полезен и при метеоризъм.
- Подобряване на храносмилането: Корените на дивия морков съдържат ензими, които подпомагат храносмилането и улесняват разграждането на храната, това е именно връзката с панкреаса.
- Противовъзпалително действие: Маслото от семена на див морков има доказани противовъзпалителни свойства, които могат да помогнат при кожни раздразнения и възпаления.
- Антиоксидантни свойства: Растението съдържа антиоксиданти, които помагат в борбата със свободните радикали и забавят процесите на стареене.
Показания за употреба
Чай от семена на див морков
– 1 чаена лъжичка семена от див морков, леко стрити в хаванче
– 250 мл вряща вода
Начин на приготвяне:
- Залейте семената с вряща вода.
- Оставете да престои под похлупак 10-15 минути.
- Прецедете и пийте топъл чай 2-3 пъти дневно.
Масло за здрава кожа
– 1 чаена лъжичка масло от семена на див морков
– 2 супени лъжици кокосово масло
Начин на приготвяне:
- Смесете двете масла в малка купа.
- Нанасяйте сместа върху раздразнената кожа два пъти дневно
Дивият морков е истинско съкровище от природата, което може да предложи множество ползи за здравето ни. Надявам се, че тази статия ви е вдъхновила да опитате някои от предложените рецепти и да включите това невероятно растение в ежедневието си. Не забравяйте, че преди да започнете нова терапия или да използвате ново лечебно средство, е добре да се консултирате с вашия лекар или фитотерапевт.
Бъдете здрави и се наслаждавайте на даровете на природата!
Бял пелин // Artemisia absinthium
БЯЛ ПЕЛИН (Artemisia absinthium)
Обикновен пелин
Белият пелин, познат научно като Artemisia absinthium, е многогодишно тревисто растение с богат терапевтичен потенциал. Наричан още „горчивият пелин“, той впечатлява със своите изключителни лечебни свойства и вековна история в народната медицина.
Ботанически характеристики
Белият пелин е част от семейство Asteraceae. Растението достига височина от 60 до 120 см и се отличава със сребристосиви листа, покрити с мек мъх. Цветовете са малки, жълти и събрани в съцветия. Вкусът на белия пелин е силно горчив, което е и основната му характерна черта.
Отглеждане и събиране
Белият пелин предпочита слънчеви места с добре дренирана почва. Растението е изключително устойчиво на засушаване и студ. Сеенето става през пролетта, като може да се размножава и чрез разделяне на коренището през есента. Белият пелин се събира по време на цъфтежа, който обикновено е през юли и август. Листата и цветовете се изрязват рано сутрин, когато концентрацията на етерични масла е най-висока. След събиране, белият пелин се суши на сянка в проветриво помещение. Сушенето трябва да става бързо, за да се запазят активните съставки. След като изсъхне, растението се съхранява в плътно затворени съдове на сухо и хладно място.
Традиционни приложения
Пелинът е често използван като ароматизираща билка във виното, но като чай може да бъде още по-добър за хората със зависимост към сладкото и за всички, които се нуждаят от горчиво за жлъчния мехур. По една глътка преди хранене и след това е абсолютно достатъчно, за да разгърне полезното си действие! Пелинът е горчив и употребяван пестеливо и на глътки е най-доброто лекарство за жлъчния мехур.
Исторически факти
Растението е било свещено в древността. То е било посветено на богинята Артемида, покровителка на жените, и се е използвало като любовен елексир. Римляните са изгаряли сухата билка вместо тамян и са ароматизирали с нея вино, за да прогонят махмурлука след алкохолни запои. Пелинът е бил използвано срещу глисти средство още в Древен Египет.
Лекарят Лоницер пише следното за пелина през XVI век:
„Листата на пелина, сварени с римски кимион във вино и изпити топли, лекуват апетита, болките в стомаха, скръбта и женската глупост, прогонват червеите и са полезни за тези, които са яли нещо отровно. На малки деца трябва да се дават по три или четири лъжици наведнъж, когато имат глисти. Сокът от пелин, смесен с мед, е полезен срещу пиянство. Пелинът, употребяван в храната и напитките, е полезен за стомаха, подпомага храносмилането, затопля тялото, успокоява всички болки и прогонва отровата и жлъчта от човека.“
Лечебни свойства и приложения
От Средновековието е известно, че етеричните масла от пелин с високо съдържание на туйон стимулират въображението и че те трудно се разтварят във вода, но пък се разтварят по-добре в алкохол. В началото на XIX век във Франция започва дестилацията на абсент от пелин и скоро той се превръща в най-известния ликьор. Абсентът изиграва особено важна роля в артистичните среди; Пикасо изобразява невроувреждащото му действие в творбата си „Пиещият абсент“. Злоупотребата, тоест предозирането, води не само до пиянство, но и до тежки състояния на интоксикация с халюцинации и дори непоправими увреждания на нервите, личностни промени и тежки физически увреждания. Но не се притеснявайте: чаят от пелин, тинктурата и виното от пелин, което е популярно като аперитив, съдържат само следи от туйон и следователно са безопасни за пиене в правилната доза.
Горчиви вещества
Пелинът е символ на горчивина. Разнообразното му действие (апетитостимулиращо, укрепващо стомаха и жлъчката, стимулиращо жлъчния поток, премахващо газове, антимикробно, противовъзпалително, спазмолитично) се разбира най-добре чрез разбирането на начина на действие на горчивите вещества:
„Това, което е горчиво за устата, е полезно за стомаха.“
Това отдавна е известно в народната медицина, която знае, че горчивите растителни вещества са основни компоненти на много еликсири за дълъг живот. Горчивите вещества, а пелинът съдържа особено голямо количество от тях, стимулират всички храносмилателни сокове на стомаха, жлъчния мехур и панкреаса. Когато „всички сокове текат“, се наблюдават по-малко признаци на ферментация, гниене и метеоризъм. Доброто състояние на стомашните сокове може да унищожи бактерии като Helicobacter pylori, които причиняват стомашни язви, а хранителните вещества могат да бъдат по-добре усвоени и използвани.
Предпочитаната област на лечение обаче са заболяванията на черния дроб и жлъчния мехур, които се основават на нарушено производство на жлъчен сок в черния дроб или на нарушено отделяне на жлъчен сок от жлъчния мехур. Хората, които са с чувствителна жлъчка, могат да предприемат превантивни мерки само с 1 чаша чай от пелин дневно или да балансират хранителните грехове с 25 капки тинктура от пелин, както и при болки в жлъчката, които се появяват след вълнение или силен стрес. Пелинът също така стимулира целия енергиен метаболизъм и ви кара да се чувствате вътрешно топли, което е особено полезно за по-възрастните хора.
Това затопляне насърчава метаболитната активност, стимулира апетита и води до общо укрепване. Това от своя страна има ефект и върху психиката: горчивото ви ободрява. Горчивите вещества в пелина имат и противотемпературно и потогонно действие. Те се използват за лечение на грип и слабост след грип, тъй като пелинът съкращава продължителността на заболяването и повишава благосъстоянието. И тъй като горчивите вещества подобряват и сърдечната дейност, пелинът подпомага кръвообращението при т.нар. функционални, тоест неорганични сърдечни нарушения. Освен горчиви вещества пелинът съдържа и етерични масла, които допринасят за неговото действие; поради това той има и спазмолитично, бактерицидно, менструационно и стимулиращо раждането действие – по тази причина обаче не трябва да се използва по време на бременност. Не на последно място, пелинът има леко еуфорични свойства, които в подходяща доза (максимум 3 чаши/ден) са приемливи като балансиращи и регулиращи.
Внимание
При производството на абсент се използва токсичното етерично масло от пелин „Oleum Absinthii“, съдържащо туйон. В по-високи дози то има токсичен ефект върху централната нервна система; в ниските дози пелин в чая обаче няма вредно въздействие.
В по-големи дози растението предизвиква виене на свят, главоболие, безсъние, спазми, припадъци, спазми в мускулите и др.
Любопитно
Счита се, че пелинът, който гръцкият лекар Хипократ е препоръчвал преди 2500 години за борба със старческата вялост, е също толкова ефективен като маточината и салвията, използвани в борбата с Алцхаймер. При клинични тестове пациенти с болестта на Алцхаймер инхалирали спиртни билкови екстракти от пелин – в резултат на което паметта им се подобрила.
Белият пелин не е просто растение, а символ на природната мъдрост и лечебна сила. С неговите изключителни горчиви вещества и етерични масла, той е съкровище, което ни е дарила природата за поддържане на нашето здраве и жизненост. Той стимулира храносмилането, подкрепя чернодробната функция и подобрява общото здраве, като ни помага да се борим с болестите и да постигнем хармония в тялото и духа. В този динамичен свят, белият пелин е наш верен съюзник, вдъхващ сила и баланс във всяка капка и глътка. Нека му отредим заслуженото място в ежедневната ни грижа за здравето и да се възползваме от неговите безценни качества.
Източници на информация:
https://arthive.com/de/pablopicasso/works/31216~The_absinthe_drinker
Alles über Heilpflanzen. Erkennen, anwenden und gesund bleiben. Das Standardwerk – 5. Auflage – komplett aktualisiert und erweitert. 2020
Подбел // Tussilago farfara
ПОДБЕЛ (Tussilago Farfara)
Марта, Бяло копито или Магарешка диря
На групи, върху глинеста, понякога сбита и малко влажна почва расте подбелът. Той е истински пионер, що се отнася до ранните растения. В края на февруари той посреща студа на изтеглящата се зима, ориентира се по слънцето и пръв прокарва малките си жълти глави към светлината на ранната пролет. Знак, че слънцето взема надмощие и измества тъмните и сиви дни!
За малко това растение да бъде извадено от списъка на лечебните растения, тъй като в началото на 90-те години славата му бива опетнена. По онова време изследователи откриват представители на пиролизидиновите алкалоиди (PA) в различни растения, включително и в подбела, някои от които могат да бъдат токсични за черния дроб, канцерогенни и генетично увреждащи. При експерименти учените обаче прилагат голяма доза от растението върху опитни животни, доза, каквато те никога не биха изяли доброволно в естествена среда. Така че резултатите могат да бъдат поставени под съмнение, поне що се отнася до количетсвото на алкалоидите.
Изследванията установяват, че подбелът съдържа само малко количество токсични PA. Но за да се гарантира защитата на потребителите препоръката е да не се пие чай от подбел за повече от 4 до 6 седмици годишно и да се избягва напълно по време на бременност и кърмене.
Гърци, римляни, араби и китайци са използвали и ценяли силата на подбела като лекарство за кашлица. Това може да се прочете и в ботаническото му име, Tussilago farfara: Tussis означава кашлица и ago означава изгонвам. Farina е брашното и се отнася до мъхестата долна страна на листата, които изглеждат като поръсени с брашно.
В свободен превод Tussilago farfara означава: Прогонвам кашлицата с моите набрашнени листа
И точно това прави това растение: упоритата кашлица, пресипналостта, секретите и катарите нямат шанс при него. Хора, с проблеми в дихателните пътища пушели в миналото изсушени листа от подбел, за да отхрачат секретите. Или вдишвали изпаренията от запалени изсушени листа през специална тръбичка.
Листата са с размерите на копитата на крава или магаре и затова се нарича още магарешка диря. Те излизат от земята едва когато някои от цветовете вече са преминали. Листата са с приблизително сърцевидна форма, закръглени, във формата на подкова или копито и покрити с мек, бял филц от косъмчета от долната страна на листото; горната страна е покрита със сиво мъхесто покритие, което може лесно да се свали от листото при търкане с пръсти. Не се страхувайте от объркване: подобните листа на чобанката нямат това мъхесто покритие. Освен това цветовете обикновено са наблизо и няма риск от объркване.
Независимо дали кашлицата е съпътстваща настинка или дори е станала хронична, дали е спазматична, може би астматична или дори кашлица на пушач – подбелът я прогонва.
- Неговите слузести вещества предпазват областта на гърлото и облекчават сухата кашлица.
- Танините и горчивите вещества предотвратяват възпалението.
- Инулин, флавоноиди, етерично масло и минерали имат своя съпътстващ принос към общия състав на активните съставки.
Изсушени и ситно нарязани листа от подбел някога са били използвани като лечебен заместител на тютюна при астматици. Домашно свитите цигари биха могли да помогнат да спрете цигарите, а изпаренията на пушека почистват белите дробове.
За приготвяне на чай запарете една-две чаени лъжички цвят или листа от подбел с четвърт литър вряща вода, оставете да се настойва 10 минути, прецедете и при необходимост пийте по три чаши на ден, които, по изключение, можете да подсладите с мед. Използвайте остатъците от чая като тоник за лице при мазна кожа или изплакнете с него склонна към омазняване коса след измиване. Ако искате да облекчите подутите си очи, покрийте ги с пресни малки листа от подбел за лека дрямка. Подбелът помага и когато искате да „изкашляте нещо“ на другите. За да можете да намерите правилните думи за това, а не само да „джавкате“ и така да затрудните разбирането. Чаят от подбел също така укрепва самочувствието и ви помага да отстоявате себе си. Това внася необходимото спокойствие в ума, а с него идва нова свобода на действие.
Подбелът се нарича още марта или жълта марта, бяло копито или магарешка диря. В българската народна медицина се употребяват всичките му части, но за предпочитане са листата, които се използват против възпаление на стомаха и червата, при диария. При нередовна и болезнена менструация. Против болест на бъбреците и пикочния мехур. Но главно против кашлица, стар хроничен бронхит, хрема, ангина, начална туберкулоза и астма.Служи за пречистване на кръвта и затова се употребява и против ревманизъм, кожни обриви и скрофули.
Ако сте решили да се откажете от някое от изкушенията на нашето съвремие за няколко седмици по време на постите, то подбелът ще ви помогне. Пийте чаша чай от цветове или листа на подбел, когато мислите за шоколад, алкохол, цигари… Подбелът укрепва волята ви и ви помага да останете верни на намеренията си.
Източници на информация:
Ursula Stumpf, Kräuter. Gefährten am Wegesrand, Kosmos Verlag 2018
Б. Давидов и А. Явашев, Материали за бълграски ботанически речник, София – Придворна печатница 1939
Кадене и ароматизиране с билки
Каденето в модерни времена
Приравняването на каденето и ароматизирането с билки и смоли с прогонването на духове и демони и почти пренебрежителното му категоризиране в сферата на „езотериката“ не е справедливо като се има предвид положителния ефект от това.
От прагматична гледна точка каденето с билки е изгаряне на изсушен растителен материал като листа, цветове, семена, дървени стърготини, кора и корени или смоли върху източник на топлина. Съдържащите се в растенията етерични масла се разтварят и се издигат под формата на дим. Чрез вдишването на този дим те достигат много бързо до част от мозъка ни, наречена лимбична система, под формата на ароматни молекули. Това е центърът на нашите емоции. Ако обаче се отдалечим от тази донякъде рационална гледна точка и разгледаме по-отблизо каденето, бързо ще стане ясно, че многото аспекти и измерения на каденето са невероятно разнообразни и далеч надхвърлят простото възприемане на аромата или неговото въздействие върху мозъка.
Пречистване на атмосферата
Едно от най-важните предназначения на каденето – както в миналото, така и днес – е прочистването на атмосферата в помещенията. Редовно отстраняваме повърхностните замърсявания с мопове и стерилно миришещи почистващи препарати.
Но обикновено забравяме, че всеки човек оставя след себе си и своята „енергия“ под формата на мисли и настроения. Каденето неутрализира атмосферата, като я прави значително по-лека и по-чиста.
Този вид пречистване е особено подходящ за заседателни зали, кабинети, училища и други помещения, в които се събират много хора в често много емоционални ситуации. За тази цел има специални смеси, които съдържат висококачествени благовония, като истински тамян – наричан още олибанум, хвойна, камфор, див пелин или градински чай.
В миналото дори е било съвсем нормално да се почистват болничните стаи с олибанум. Тази смола има доказано антисептично и дезинфекциращо действие. Много преди изобретяването на дезинфектантите нашите предци са разработили изключително ефективен и напълно естествен метод за защита от болестотворни микроби – без вредни странични ефекти.
Съществуват редица методи за кадене:
с въглен, тамянник (съвременната версия на кадене), ароматна пръчица (снопче от сушени билки), ароматни клечки, пирамиди, дърво от евкалипт, пало санто и др.
Духовен аспект
Към горното обяснение за въздействие на ароматите бих искала да прибавя и духовният аспект на каденето.
Отделянето на време и пространство за пълноценно кадене изисква тишина и уединение. Това е възможност да се вслушате във вътрешния си глас, да събудите възприятията и да дадете възможност интуицията да ви говори.
Ароматите винаги ни въздействат, следователно винаги имат духовно измерение. Не можем да избягаме от тях – но можем повече или по-малко съзнателно да възприемаме влиянието им. Не винаги ни харесва това, което даден аромат предизвиква на духовно ниво в нас. Аз лично имам трудности с възприемането на пачули, чиито аромат ми напомня за преходността на живота и царството на мъртвата материя, което пък силно ме разстройва и натъжава. Подобно общуване обаче може да бъде много важна стъпка в собственото ни развитие: ароматите могат да докоснат душата и да направят скритите рани видими – с цел изцеление и конструктивно решаване или развитие на въпроси и проблеми. Предпоставката винаги е да искаме да се занимаваме с ароматите и с това, което те предизвикват вътрешно.
Растенията са преди всичко твърда материя. Чрез трансформиращата сила на огъня твърдата материя преминава в друго състояние – това е алхимичният процес на трансформация при горенето. Материята се превръща в дим, в който се разкрива същността или духът на растението. А именно те съдържат цялата информация, която растението има за нас. Това е и причината, поради която растенията могат да влязат в контакт с нас на духовно, умствено и физическо ниво – защо те ни въздействат.
Духовното измерение на каденето представлява пътя към собствената душа. Няма външен човек, който да ни тълкува и интерпретира чрез своята гледна точка или да отразява собствения ни вътрешен живот по изкривен начин. Вътрешното ни състояние резонира много по-пряко и истинно с ароматите. Тогава съответните емоционални послания могат да бъдат началото на вътрешното съзряване и помирението със собствената ни душа.
Ритуал или просто ароматизиране
Каденето може да е рутинна част от нашето ежедневие, особено ако го правим с тамянник, който не изисква толкова много време, търпение и усилия в сравнение с каденето върху въглен например. Но то може и да бъде изпълнено със съдържание, което граничи с ритуалност и отправена молитва или намерение. Това може да стане като формулираме ясно намерение или желание и го манифестираме с ритуала на каденето.
Тамянникът
Тяманникът се състои от цилиндър от огнеупорна глина или метална рамка, телено сито от неръждаема стомана и чаена свещ. Някои хора се опитват да превърнат аромалампа в тамянник. Това обаче не е препоръчително, тъй като разстоянието между свещта и теленото сито трябва да е правилно: ако разстоянието е твърде малко, топлината е твърде голяма и билките и смолите изгарят. Ако разстоянието е твърде голямо, няма да се развие аромат, тъй като топлината не е достатъчна.
Ето как работи: запалете чаената свещ и я поставете в тамянника. Сега просто поставете билките върху ситото от неръждаема стомана. Моля, обърнете внимание: когато поставяте смолата отгоре, е препоръчително да поставите малко парче алуминиево фолио върху ситото. Това ще попречи на разтопената смола да залепне за ситото или да се стече бързо и неефективно върху свещта.
Използването на тамянник олицетворява съвременното кадене в ежедневието и може да се използва по всяко време: сутрин в бюрото, в заседателната зала, в кабинети и лечебни зали, в детската стая, вечер, докато седите удобно в хола или в спалнята с релаксиращ аромат.
Основното предимство е, че почти не се отделя дим, както при въглена. Можем да се отдадем на ефекта на чистия аромат, без миризмата на изгорял въглен, да освежим въздуха в помещението, да посрещнем гости, да се отпуснем и заземим при-вечер. Това го прави лесна интегративна част от нашето ежедневие.
От центъра към края
В началото поставяйте тамяна/ билките директно в центъра над свещта. Веднага щом се появят първите полъхчета аромат, е по-добре да ги преместите в края на тамянника. Развитието на топлината там е достатъчно, за да могат етеричните масла да се разтворят и нежно да изпълнят помещението. Фините благовония, като например сушени рози, ябълкови цветове или цветове от жасмин, трябва да се поставят на ръба на тамянника. Това ще попречи на финия материал да потъмнее в центъра и да започне да гори, съответно да мирише на изгоряла трева.
Какво да слагаме върху тамянника
Няма нищо по-ценно от собственоръчно събрани ароматни билки в топлите летни дни. Разбира се, едно от условията за ароматни преживявания е билките да съдържат етерични масла.
Силно ароматни растения са лавандулата, ментата, розмаринът, мащерката, лайката, маточината, исопът или майораната. В допълнение към тези билки, други растения също са подходящи за кадене и опушване. Но не прекалявайте, защото прекаленото много може да доведе до объркване. Тук се препоръчва след всяко ароматизиране да се проветрява пространството. По-добре е да започнете само с няколко. Пет до седем любими билки са напълно достатъчни. Експериментирайте с тях и открийте свои собствени творчески смеси. Особено в комбинация с подходящи смоли.
Червен глог
ЧЕРВЕН ГЛОГ
Червеният глог подпомага сърцето във всички фази, дълготрайно и без странични ефекти! Това е универсално средство за лечение на сърцето, най-важната превантивна, терапевтична билка!
Човешкото сърце бие средно 100 000 пъти на ден и изпомпва около 7 литра кръв в минута през 100 000-километровата съдова мрежа на тялото на възрастен човек.
В зависимост от това, с какво са заети тялото и душата в момента, дали някой спи, извършва седяща дейност или усилено спортува, дали е oбзет от страх и тревога или е отпуснат и радостно преживява времето – сърцето винаги трябва да реагира на това и да регулира снабдяването на тялото с кръв и кислород чрез честотата на пулсовите удари.
Това става чрез системата за сърдечна проводимост. Тя е тясно свързана с вегетативната нервна система, която влияе върху функциите на органите и психиката.
Червеният глог подпомага сърцето във всички фази и е универсално средство за неговото лечение!
Използват се цветът, листата и плодът. Цветът се бере малко преди пълният цъфтеж – април/ май, със или без листа. Плодът се събира при пълното му узряване- септември/ октомври.
Глогът укрепва силата на сърцето, сърдечния мускул и сърдечния ритъм. Регулира кръвното налягане и допълнително подпомага сърцето в случаи на безпокойство, нарушения на съня, тревожност, нервност или депресия.
Регулира симпатикусовия тонус и намалява отделянето на хормоните на стреса – всичко това са причини, което го прави избор номер едно при функционални сърдечни оплаквания.
❤️ Червеният глог подобрява кръвообращението на сърцето и го стабилизира
❤️ Стимулира бъбреците да отделят излишната вода, за да облекчат сърцето
❤️ Леко понижаване на кръвното налягане, особено ако причината е нервна
❤️ Той също така може да помогне, да подкрепи и да предотврати свързаните с възрастта сърдечни промени (в комбинация с гинко и имел)
❤️ Като постоянно лечение след сърдечни пристъпи, сърдечна недостатъчност
❤️ За лошо кръвообращение, при замайване и гадене
❤️ Възвръща еластичността на съдовете, съдова грижа, артериосклероза
❤️ Предпазва сърцето (и бъбреците) от стрептококи, поради което е част от чайовете срещу грип и настинка! Много известна индикация е грижата след инфекциозни заболявания или грип, за да се предотврати слабост на сърдечния мускул. Ето защо глогът е част от всяка чаена смес за грип.
❤️ Леко седативно и сънотворно, успокоява нервната система около сърцето!
❤️ Помага при свързани с хормоните сърдечни нарушения (менопауза, пубертет, щитовидна жлеза)
❤️ Безкрайна умора
❤️ За хроничен белодробен стрес и заболявания, напр. астма
За да се постигне терапевтичен ефект, глогът трябва да се приема за по-дълъг период от време. Той е особено подходящ за превенция. Продължителният прием на глог води до предотвратяване на артериосклерозата.
Повишената толерантност към кислорода е добре известна (подобрено снабдяване с кислород при алпинистите). Глогът предпазва сърдечния мускул от увреждания, причинени от недостиг на кислород и агресивни кислородни радикали (антиоксидантно действие).
Червен глог при следните болести на сърцето:
❤️ функционални сърдечни оплаквания (сърдечно налягане и чувство на безпокойство)
❤️ пристъпи на сърцебиене
❤️ коронарна болест на сърцето
❤️ леки форми на сърдечна недостатъчност сърдечни аритмии и ангина пекторис
❤️ старческо сърце
Най-малко шест седмици. Доказано е, че по-дългият период на прием е ефективен и се препоръчва, тъй като е без странични ефекти и като ясно забележимата ефективност достига своя оптимум едва след 5-6 седмици.
Крем за суха кожа
Блог
Кожата покрива почти изцяло тялото ни, което я прави най-големият орган. Чрез кожата влизаме в контакт със заобикалящата ни свят. Тя е изложено на натиск, студ, топлина, напрежение, триене, вода, въздух, но също и на заболявания. Тя е бариерата и защитата, която пази нашето вътре от голямото вън.
Като орган за съхранение, тя може да се превърне в депо за мазнини, вода и кръв, минерали и витамини. До една трета от кръвта може да се съхранява в кожата.
Предимствата при приготвяне на домашна козметика са, че знаем какво слагаме вътре и използваме суровини, на които произходът им ни е известен и в най-добрия сличай можем дори да отгледаме сами.
Ето едно предложение за лесен крем за лице за суха кожа:
Преди да започнете с крема дезинфектирайте всички повърхности, уреди и съдове, които ще използвате, за да предотвратите появата на бактерии и микроорганизми, които ще съкратят срока на годност на натуралния, без консерванти продукт.
Ланолинът, емулгаторът и каритето се разтапят на водна баня. Прибавят се след това към тях и течните масла- соя и авокадо. Температурата на маслата да е 40 градуса.
Хидролатът и тинктурата се загравят до 40 градуса, пак във водна баня, за да се изравни температурата с тази на маслата.
Смесват се двете части при постоянно бъркане. Водната част се прибавя (съвсем леко) към маслената при енергично и постоянно бъркане. След като се охлади сместа, по желание могат да се прибавят етерични масла. Около 15 капки.
Можете да замените базовите масла с такива по ваш вкус. При емулгатора също няма ограничения кой да използвате. Пчелен восък също ще свърши добра работа ако нямате емулгатор.
При добро съхранение срокът на годност е до половин година.
Масло от жълт кантарион
Блог
За рубинено червеното масло се събират пресните цветове и листа на жълтия кантарион. Поставят се в буркан на слънце и не се затварят с капачка, за да не се изпоти тя и водата да капне в маслото. Маслото може да е от зехтин, бадем или шарлан. След 2 седмици се прецежда през марля.
Използва се при:
– изгаряния
– болки в гърба
– миалгия
– ишиас
– коремни спазми
– менструационни болки
– ревматични оплаквания
– разширени вени
– хемороиди
– вътрешно при язви
В листата на жълтия кантарион има малки точици, които всъщност са маслени капсулки, които съдържат хиперицин. Те се намират под формата на черни точици и по ръба на цветовете. От там идва червеното масло, което съдържа червения пигмент с фосфоресциращи свойства. Жълтият кантарион ни прави чувствителни към слънцето и ни действа антидепресивно, когато то се скрие през зимата. Затова при употребата му е противопоказно да се излагате на слънце, защото хиперицинът увеличава фоточувствителността.
Хрян
Блог
Честата употреба на антибиотични препарати води до резистенция към тях, така че те стават ненужни. Освен това те увреждат нашите отделителни органи като черен дроб и бъбреци и нарушават функцията на кръвотворните ни органи.
Природните антибиотици като хряна съдържат фитонциди, които убиват микробите и укрепват имунната система.
Хрянът се използва при лечение на всякакви възпаления в организма.
Лечебни свойства:
☆ подобрява храносмилането
☆ ускорява метаболизма
☆ помага при болни стави и мускули
☆ регулира водния баланс
☆ облекчава функцията на сърцето
☆ лекува кожни болести
☆ очиства дихателните пътища
☆ и много други
Ето и една рецепта за пречистване на организма на Росица Тодорова от книгата й „Природните антибиотици“ на издателство Распер.
Рецепта за пречистване на организма
150 грама пресен хрян
3 лимона (био качество по възможност)
Хрянът и сокът на лимоните се смилат в блендер. От сместа се приемат по половин ч.л. сутрин и вечер на гладно, 20 мин преди хранене. Ако сместа е силна се разрежда с малко вода. Процедурата продължава 7-14 дни. Почивка 7 дена и може да се повтори отново.
Но да не забравяме, че имунната система не се нуждае само от добавки и препарати. Тя е една сложна система, съвкупност от органи, която реагира на заобикалящия ни свят и комуникира с него. Затова разходките в гората или сред природата са естествен компонент от нея, като те не добавят целебна стойност, а запълват липсващата биохимична маса, която е част от нас, но в градски условия често не можем да си я набавим.
Гел за лице от семки на дюля
Блог
Дюлята е един от най-ароматните и интересни есенни плодове. Тя освен че обогатява нашата трапеза под формата на култивирано растение, се използва и в козметиката и билколечението. А това са именно листата и семената на узрелите плодове.
Лечебните свойства на листата не са толкова популярни и почти не намират приложение, но за семената се знае, че те съдържат слузести вещества, които действат омекчително и отхрачващо.
В случая искам да обърна повече внимание на външната употреба и да предложа една рецепта за изтощена, възпалена, склонна към омазняване или изгорена кожа.
Правят се също лапи при отоци и натъртвания.
Гел за лице от семки на дюля
1 с.л. семки от дюля
4 с.л. изворна или минерална вода
4 с.л. хидролат по избор
Разбъркват се в стерилен съд и се оставят до сгъстяване на течността.
Тъй като няма консерванти, които да удължат срока на годност, гелът е траен до една седмица, като се съхранява в хладилника.
След почистване на лицето нанесете нежно гелът до попиване. Ако кожата Ви не се чувства достатъчно хидратирана, използвайте крем или просто базово масло от бадем, коноп или вечерна иглика.
