Prunella vulgaris, по-известна като обикновена пришница, е древно лечебно растение, което днес отново се преоткрива в природната медицина. То принадлежи към семейството на устноцветните и е сестричка на добре познати билки като салвия, мащерка и мента. Въпреки скромния си външен вид и лекото пренебрежение от страна на билкари и лечители, пришницата притежава огромен потенциал за здравето и благополучието. Vulgaris означава обикновена или срещаща се навсякъде.
Малката пришница расте край пътища, по ливади и в градини. Виолетово-сините ѝ цветове се появяват от юни до октомври и са ценен източник на нектар за дивите пчели, земните пчели и пеперудите. Но и за човека това растение крие истинско богатство от лечебни вещества.
В традиционната китайска медицина (ТКМ) пришницата, в случая Prunella spica, известна там като Xia Ku Cao, се използва за детоксикация, при „топлина“ в черния дроб, подуване на лимфните възли, високо кръвно налягане и като подкрепа при онкологични заболявания.
В българската народна традиция обикновената пришница (Prunella vulgaris) е известна с множество имена, като живеничаво биле, посечено биле, усойче, хайдушка трева и черноглавка. Тези наименования отразяват дълбоката ѝ връзка с народната медицина и вярванията, макар че конкретни легенди, свързани с растението, не са документирани в наличните източници.
Народните имена подсказват за традиционната употреба на пришницата при различни здравословни проблеми. Например, името „посечено биле“ вероятно се отнася до използването ѝ за лечение на рани и порязвания, докато „живеничаво биле“ може да намеква за способността ѝ да възстановява жизнеността и здравето. Името „хайдушка трева“ може да е свързано с използването ѝ от хайдути и народни лечители за лечение на рани и укрепване на организма.
Съвременната фитотерапия постепенно преоткрива знанията на древните лечители. Пришницата проявява следните свойства според емпиричните данни:
За лечебни цели най-често се използват цветовете и листата на малката билка. Подобно на киселеца и змийското мляко с пришницата се прави гаргара при възпаление на венците и устната кухина.
Исторически източници потвърждават нейното значение:
В Англия растението е известно като Self-Heal (самоизцеление) и е считано за едно от най-добрите домашни средства. Англичаните са казвали: „Който има Self-Heal, не се нуждае от лекар.“ Емигранти пренасят пришницата и в Северна Америка, където тя става популярна под името Heart of the Earth (Сърцето на земята).
Най-ефективен е чайят от цъфтящото растение, който съдържа полизахарид с антивирусно действие срещу херпес вируси. Използван е и в терапии срещу ХИВ през 80-те години.
При обикновен херпес на устните, дъвченето на листо и нанасянето на сока върху засегнатата зона носи облекчение.
Алергичните реакции се успокояват благодарение на способността на чая от пришница да потиска отделянето на хистамин – особено ценен по време на цъфтежа на полените.
Розмариновата киселина в растението защитава кожата след излагане на UVB лъчи и е основна съставка в естествена следслънчева козметика.
Екстракти от пришница се използват в пасти за зъби за подобряване на устната флора при възпаления на венците.
При диабет екстрактът от пришница може да забави дегенерацията на кръвоносните съдове и да защити панкреаса.
Благодарение на съдържанието на тритерпенови сапонини, растението подпомага разширяване на кръвоносните съдове, понижаване на кръвното налягане и предотвратява атеросклерозата.
В природната медицина тя се препоръчва като допълваща терапия при онкологични заболявания, като се счита, че цялостната комбинация от активни вещества възпрепятства развитието на тумори.
Има хипотеза, че екстракти от брунела могат да помогнат при хиперактивност при деца – активно се изследва в Южна Корея от 2010 г.
В холистичната природна медицина пришницата се цени не само заради физическите ѝ ефекти. Тя стимулира самолечебните сили, насърчава вътрешното спокойствие и дава нова енергия и вяра на хора, страдащи от хронична умора или след операция.
Смята се, че това е растение помага отново да повярваме във „вътрешния си лечител“ и да донесе облекчения в моменти, когато вече сме изгубили вяра в изцелението.
В натуралната козметика пришницата се използва в:
Въпреки впечатляващите ѝ свойства, обикновената пришница не е официално признато лекарствено средство в Европа. При сериозни здравословни проблеми употребата ѝ трябва да се консултира с лекар или фитотерапевт. При бременни жени и деца липсват достатъчно научни данни, затова употребата трябва да случи след професионална консултация.
Обикновената пришница не е просто полско цвете – тя е ценен помощник в естествения лечебен процес. За хората, интересуващи се от природолечение, това растение предлага множество възможности за подкрепа на организма и имунната система по естествен начин.
