Началото на първата тинктура бележи използването на антибиотични лечебни растения от неандерталците преди 48 000 години. Дъвченето раздробява растителните клетки, а ензимите, съдържащи се в слюнката, освобождават активните вещества.

В първоначалното си значение „тинктура“ не означава алкохолен лекарствен екстракт, а само оцветена течност (лат. tinguere = оцветявам, намокрям). В много общ смисъл тинктурата се разбира като течен препарат, в който е разтворено активно вещество от растение.

Въпреки че модерните алкохолни тинктури имат многобройни положителни ефекти върху здравето и са неизменна част от билколечението, има области, в които тяхното приложение е контраиндицирано. Това са: алкохолна зависимост и непоносимост, бременост, педиатрия, токсично действие на алкохола върху черния дроб, ацидоза и др.

За мнозина, водещи осъзнат житейски стил или следващи религиозни правила, алкохолът няма място в тяхното ежедневие. В тези лекции ще научите кои алтернативни средства могат да бъдат използвани като екстракционна течност за приготвянето на тинктури.